Той

когато го видях за първи път, влязох в стая с много хора. усмихнах се и си казах името. единствен той от всички ми подаде ръка.

моят мъж е с брада. мека като космоса.
моят мъж коси трева. с боси стъпки и усмивка с разстояние между зъбите. моят мъж е от морето. и плува като делфин. честно!
моят мъж е висок точно толкова, колкото като се надигна на пръсти да стигна устните му.
моят мъж готви супа. паста, мусака и палачинки. знае как пия кафето си. и кои са любимите ми бири в класация топ пет.
моят мъж има очи като вселени. в тях плуват малки точици-планети.
моят мъж има бенка под дясното си око. разказва вицове и дори пише стихове. моят мъж е чисто вълшебство.
ръцете му са кресло. в което се сгушваш с причина или без. и можеш да потъваш, докато забравиш цял един свят.
моят мъж обича котките ми. а котките ми си мислят, че той е тяхно притежание. моят мъж обича кучета. а кучето ми понякога иска да му свали гащите.
моят мъж има най-хубавите дрехи. всичките му стоят хубаво. на мен също. обичам да заравям нос в карираните му ризи, докато потъвам в мечешките му ръце.
моят мъж обича да пътува. с малката ни кола летим през тесните селски пътища и махаме с ръце на бабките и дядковците.
моят мъж има сън на малко дете. и сутрин ми разказва сънищата си.
моят мъж е хем мъж, хем дете. а аз съм малка в ръцете му и голяма в очите му.
моят мъж ми подари платна и бои. обича да ме гледа как рисувам.
моят мъж чете думите ми и се смее на шегите ми. понякога иска да му разказвам някоя история по десет пъти. и не му омръзва да я слуша.
моят мъж го търсих дълго. през девет планини в десета. той иска да ми построи къща. а аз искам да е щастлив.

ще ме попитате къде е уловката? и ще ви отговоря направо. уловка няма.

месеците се търкалят като неумолими тежести спуснати по наклон и оставят бръчки под очите ни и смисли в главите ни. важните хора белязват спомените, неважните потъват в забвение. силата на думите ни се измерва в градуси на неустоими чувства, сърца и стремежи. търся хладината нощем и топлината след нея. повей на навъсен град. мисъл за свое тяло, до което да се притиснеш. празнотата на духа орязва радостта. засилва влечението по безпаметните мигове. светът е тясна дупка, в която място не остана. но понякога е урва, в която можеш да паднеш или да полетиш. хорските съзерцания на собствените успехи, надмощията на празните им егоистични глави и самовлюбеността, са се ширнали около мен. в тихата ми унес, в кроткото ми желание и копнеж да обичам вятъра, да съм здрава, да успея да опитомя дарбите си, с които ще мога да живея тук, по правилата на тази планета. успех. на неземните ми страсти. на извънземните ми стремежи. на душата, която не познава тленност и се храни с памук от мисли и емоции. успех и на земното ми тяло, което все още има нужда от сън, храна и вода. баня, ласка, дреха, клавиатура, посредством, която успява да изкара мислите си наяве. светът е безкрайна тегоба. в която се помещават безкрайни тесни души, които успяваха да ме мачкат с подметките на грозните си обувки. със залепналите си самовлюбености, с безсмъртния си егоизъм. извращения с думата любов. извращения в стихове. предателства, наречени с най-свещени думи. "обичам те" има вкус на телесен отпадък. здравей, семпъл живот. здравейте, рамки и груби хора, които ме оценявате. здравейте стиснати устни зад гърба ми и ръце борещи се за слава. но здравейте и вие - белите, бедните, храбрите и самотните. ненахранени и недоспали. скъпи мои, вие, които не се тъпчете с болка и зрелище. вие, които не сте от този век и от този свят. здравейте. вас искам и вас ще помня, някой ден, в мига преди да притворя очи за последно.

пак за Нея

с малките си нощни страхове борим се. крепим се на морски възли или на развързани миражи. и за любовта улавяме се като за пясъчна фея, дошла изпод земята, за да оправи комплексите ни. лъжем се, мамим се или гледаме реалността през стъкла. зад снимките ни и зад думите ни прелитащи нощем от една клавиатура към друга. фалшивите усмивки и прокапалите малки щастийца. зад които стоят тегоби, неразбраности и водовъртежи. смеем се седнали на топлия пясък, плискаме се в голямото синьо и в чашата си с лед се давим, докато не се уверим колко сме щастливи. а щастието е сияйно само в половинчати мигове и се стича над устите ни като лъжица с мед, която е бавна и скоро свършва. горчиво се редува със сладко. но всичко е илюзия - безпаметна и нетрайна като цялото, което ни заобикаля. в любовта се крият отговорите. но не в онази захаросана нейна същност, а в тази любов, в която са скрити фанфари, но и демони. онази любов, която вижда и в най-тъмния ъгъл на сърцето ми. онази любов, която не чака нищо, нищо не желае, а само прегръща, прегръща, прегръща и обича до дъното на обичта.

обгръщам те със сълзите си и със смеха си и се моля да не бъдем глупави.

локва

защото никога не носим
подарените бижута -
забравени в кутии, скътани в скринове,
те престояват там с години,
додето не ги намери някой
или не ги стопи пожар

това, което имаш
често е удобно,
но винаги на крачка
от крайно недостатъчно
и винаги си устремен
към нещо ново,
към кладенец, към връх
или към урва -
където да излетиш
или да се заровиш.

... очите ти са малка локвичка,
в която рядко плувам,
но често си представям, че се давя в нея.

напоследък времето е мълчаливо
имам само пишеща машина
и червило
сутрин в тъмното копая,
вечер с мравките дерзая

аз до теб не се допитвам
и лицето ти от молив
с гумата изтривам

времето е мълчаливо
тиха горест,
без печал
сякаш облаци прелитат
нямам данък, влог или бокал

пия с шепи от реките
и се
питам
това любов ли е?