защото никога не носим
подарените бижута -
забравени в кутии, скътани в скринове,
те престояват там с години,
додето не ги намери някой
или не ги стопи пожар
това, което имаш
често е удобно,
но винаги на крачка
от крайно недостатъчно
и винаги си устремен
към нещо ново,
към кладенец, към връх
или към урва -
където да излетиш
или да се заровиш.
... очите ти са малка локвичка,
в която рядко плувам,
но често си представям, че се давя в нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар