напоследък времето е мълчаливо
имам само пишеща машина
и червило
сутрин в тъмното копая,
вечер с мравките дерзая

аз до теб не се допитвам
и лицето ти от молив
с гумата изтривам

времето е мълчаливо
тиха горест,
без печал
сякаш облаци прелитат
нямам данък, влог или бокал

пия с шепи от реките
и се
питам
това любов ли е?