I think of you in colors that don`t exist.

11.01.2015 г.

крем-карамелени тела

може би е фетиш към разрушението?

неозаглавени текстове. 
взривове тиктакат на прага. 
подаваме си нещо горещо, всеки иска да го хване, но от него остават белези по непокритите ръце. в кой ще гръмне тенджерата под налягане?
чистя и чистя, но остават мокри петна, с цвета на кръвта ти. хубави са. живописни.
няма red flags или нямам очи да ги видя? сляпа нощна пеперуда, летяща към лампата, която неизбежно ще опърли крилцата.
неадекватност, дни на разсипване, дни на разливане из заледените софийски улици. нощни крем-карамелени тела. потъващи бавно едно в друго, със залепнали устни от мълчание. и всичко е, както е било измислено в главите ни. 
а през деня вървеж, заради страх от застопоряване, от склещване. но физическото движение не помага, когато сърцето е заседнало някъде в средата, между етажите, като стар асансьор, в който се вози заедно с раздрънканите ми кости. 
спокойна и тиха съм, точно като пред буря, от осъзнаването на възможните загуби, застанала отново, какво клише, на ръба на собствените си налудни проекции. поне знам, че има кой да изнесе трупа ми, на раменете си. както всеки път. тези, които живеят със сълзите и радостите ми. а аз живея с техните. и всичко е отново точно напаснато, а ние сме цели, колкото и да се разпадаме в мълчанията си ... but either way i've got to wake up to face another day...
изнасилване на плейлиста ми, пореден ден. слънцето е блеснало, но стените ми не го пропускат. взирам се в стаята и виждам промъкнал се лъч. усмихвам му се, а той си тръгва.