косата си скубя и правя на малки фитили,
които не запалвам,
а оставям да се пилеят по вятъра.
думите си изнасилвам,
пиша и пиша и мисля,
че ще ми свършат запасите от смисли
през повечето време живея в отделна вселена,
която поддържам с дим и вода
засилвам въображението си с трева
подаваш ми топлата си ръка
и ме държиш будна -
не успявам да отлетя
в страната на нереалното,
само защото искам да съм тук, с теб,
в реалността,
която оцветяваме по свой образ и подобие
животът е като червена ягода сутрин -
сочен и пълен с вкусове
отхапваме го и се чувстваме по-живи от всякога,
докато пием, смеем се или говорим за филми
докато мечтаем как ще обзаведем бъдещия си дом
и какви очи ще имат децата ни
живи сме
и сме заедно
денят е ягода,
а нощите са пъпеши.
