I think of you in colors that don`t exist.

30.03.2012 г.

тези дни това си мисля

дочупвам недочупеното
сънувам клетки и живот
нефритено с оранжево колие
което се къса и разпиляват се по пода
малки топченца
събирам ги в шепи
и си казвам
защо все се късат тези

със събуждането
загърбвам страховете за пореден път
търся прошки на дъното си
за да мога да продължа да живея
без да треперя като мишка в долап

бурите нахлуват и под навеса
разтуптяват и изграждат същността
не ми трябва дъждобран
за да се гмуркам в сърцето им
а само смелост, чиста и кристална
затворена на дъното
на шкафа
издърпвам я за косите
и тръгвам
все по-навътре, по-дълбоко
мокри са костите ми
от вятъра
но
неискамдамеестрах
неискамдамеестрах
никога повече...
никога

помниш ли онова момиче с черните коси
и тънката очна линия
така си вярваше, че е оставила страха
но той не я беше оставил
помня гласът й
белите изтънчени пръсти
които зървах докато заспивах
шумоленето от герданите
отблясъка на пръстените
и  несломимата същност

сърцевината
тя е важна и истинска

докато пътуваш през световете
отваряш, затваряш клепки
страхът те носи на крилата си
и всемирно се приютяваш
за пореден път
вселената прегръща малкото
ти тяло в топлата си утроба
те загръща
и ти обещава, че вечно ще те обича
повече от майка
повече от всичко