разминавания. лице в гръб, гръб в лице. аз не те виждам от моя ъгъл, ти ме виждаш от твоя. след седмица разменяме позиции. мълчиш, мълча, мълчим. застиналите устни казват всичко. застиналите думи, не искат да се изговорят. да можеше и времето да спре или пък да се търкулне по-бързо, до там, където... има изход, вход, ръце и вечност. тревата жълта или зелена, едва ли ще има значение. светът е спрял в средата на нищото, вселените си траят и плетат покривки на една кука.аз съм пълна от дъното до похлупака и все пак съм празна. изпълвам се единствено в дъната на очите ти. съм цяла.
