имах дом. той беше някъде далеч между сърцето ти и малкия трън в петата. между раковска и солунска. между две течения през лятото и три ребра на радиатора през зимата. той беше твоят дом. но в него аз се чувствах. чувствах себе си. и теб. приютявах се у него. извънредно или делнично. гледах на улицата като на заден двор, а трамваите бяха тихи борове, тръгнали по своя си работа. понякога се будех и тихо се вслушвах в звуците, които носи градската нощ. твоето дишане беше моята нощ. този дом е ненаписан роман. остров между пропастите. откраднати въздишки. тайни или явни. сега живеят там непознати. непознати и неподозиращи.
I think of you in colors that don`t exist.
24.01.2013 г.
преосмислям
сутрин отварям очи
вали сняг
целият двор е бял
и не сънувам,
а живея зимата
не пиша,
защото съм щастлива
прописвам
защото
не съм себе си
въртя калейдоскопа
на живота си
и имам чай за закуска
оглеждам се
в нечие отражение
и чуждите хора
които срещнах
вече не са ми чужди
преминавам
през прекрасното
ром, планина, трева,
шепа усмивки,
покривката с червени риби
е толкова синя
почти колкото
пуловерът ми
и очите
на моменти
само къмпингите
щели да ми останат
ако скоро не запиша
висше
ми нека ми останат
на вас какво ще ви остане
диплома?
магия тече във вените ми
вали сняг
целият двор е бял
и не сънувам,
а живея зимата
не пиша,
защото съм щастлива
прописвам
защото
не съм себе си
въртя калейдоскопа
на живота си
и имам чай за закуска
оглеждам се
в нечие отражение
и чуждите хора
които срещнах
вече не са ми чужди
преминавам
през прекрасното
ром, планина, трева,
шепа усмивки,
покривката с червени риби
е толкова синя
почти колкото
пуловерът ми
и очите
на моменти
само къмпингите
щели да ми останат
ако скоро не запиша
висше
ми нека ми останат
на вас какво ще ви остане
диплома?
магия тече във вените ми
Абонамент за:
Публикации (Atom)