отклонения в малката душа на писалката ми, която развива недостатъчност на мастилото си и търси молив, че да му сподели колко й е криво, че скоро ще стане непотребна, а с нея не написаха и една дума, която да й е истински симпатична.

ноември в малкия-голям град

понякога съм уморена от града. от сезоните му, от сградите, от обитателите, от писателите, от актрисите, от вечните барове и от думата "здравей" на всяка крачка. сякаш живеем в малко селце. всеки е спал с всеки или, ако не е... скоро и това.  подземният влак ме поглъща в топлия си стомах и бягам към малката си стая, където съм невидима до следващото утре. 

заведи ме някъде, където ще забравя този свят. заведи ме някъде, където никой няма да ни срещне и никой няма да шушука зад гърба ни. заведи ме там, където никой не ни познава. отведи ме, само за нощ, само за ден, някъде в краен квартал, на никому неизвестна улица.

а после пак ще им се усмихвам, защото въпреки всичко, знам, че ще ми липсват.