oh why can I not conquer love?
and I might have thought that we were one
wanted to fight this war without weapons
но любовта не може да се завладее, пребори или измами. битката на сърцата е когато не са заедно. егото отстъпва. създава пространство. и тя се врязва в живота, разбутва го нежно, а ако не й направиш място - продължава по пътя си. и решетките на необявеното щастие си остават. клетките в главите ни, запоени от здравия калай на миналото. триони са необходими за тях. но не и оръжия срещу другия. нежност и въздух е любовта. и пак тя е задуха в прегръдките. които се отпускат, защото тялото има и други функции. да спи и да се храни, примерно. понякога забравя. за дълго. отстъпва място и желанието за живот. заменя се с нещо по-голямо. което не се съпротивлява, дори когато знае, че го чака тъмна язва зад ъгъла. заради нея... ще изядем всички лайна, ще се освободим от призраците под леглото. и ще си направим обвивки, по-сигурни от пашкул. обвивки зад които прониква само светлината. твоята.
