съученичките ми позабременели
дните се нижат
аз съм на стартовото стъпало
в животеца си скромен и
единственото, което
искам е да спя под звездите
не пораствам, сякаш
но се издължавам
и в лицето
и в душата
не поглеждам през рамо,
както преди,
и все повече хора
хвърлям зад борда,
блъскам ги,
мъчно ми е само
за тези, чиито сърца неволно
поробих
измъчват ме очите им
през нощите
и се моля
да успея да изкупя
грешките
