И те мисля по светофарите

по дългия тегав път към дома

после бавно те отхвърлям

отварям книга и какво ми казва виргиния

моля я за теб да ми подскаже:

ДЕБНЕ В ЪГЪЛА

кога ще скоча

и ще го глътна.

ТАКА МЕ Е СТРАХ

да ти кажа коя съм.

Да ти кажа коя съм.

Уморена от собствените виргинии

заспивам

и сънувам

че утре ще е друго

Че утре ще е друго.

И че вече не ме е страх да ти кажа коя съм.

Оправдава те оновамилосъщество

с усмивката.

Дето и то те обича.

Дето жена му ми каза, че

жените извайват форми

около мъжете

контролират

направляват.

Лесно ти е на теб,

си мисля

когато мъжа ти е слънце

но не само

и те гледа с очите

пълни с малките му дечица.

А преди това друго

ето пак ми говорят за теб

ДА ГО БИЕШ

ИЛИ ДА ГО ОБИЧАШ

това е той.

Това е.

Не може ли и двете?

А не може ли нищо.

Уморена.

Ето я пак тази Умора.

От всичко.

Искам малката стая с верандата

и на стефчо онова

тимисеусмихвашдокатоприготвямчая

искам и онези малки петички да ми потропват

по верандата.

Искам го вече.

С два голден ретривъра

и мирис на сено.

да.

идеята за теб.

Не съществува.

Тази нощ сънувам за последно.

После трия, трия...

и край.

“веднага се обграждаш с друго много ясно”

И В ТОВА СЪМ ДОБРА.

Но стига.