искам да си отида на село. както едно време. да видя призраците на дядо и баба. дядо излиза сутрин по тъмно и носи прясно издоеното мляко, връща се късно следобед от паша, пълен калпак с къпини, малки рубини, гледат ме с месестите си очета и чакат да ги изям до една. баба, седнала на пейката, баба в градината, напълнила престилка с плодове и зеленчуци, избира ми най-хубавия домат, господи как мирише...
искам да приседна на прага на старата къща и да почуствам, че съм жива, да се върна назад в детството, да заровя крака в пръстените дворове. да се върна късно по здрач от разходка, уморена и жадна, да седнем да вечеряме всички на голямата маса, каната с вино се върти обратно по часовниковата стрелка, синята и пластмаса пропуква под тежестта на сладкия сок, другата ми баба ми избира "не люти" чушки от купата, лятна супа с краставички, оцет и вода, копър, чесън, малко мазнина... лампата се светва, когато се стъмни съвсем, седим в полумрака, с блеснали очи и лица изгорели от слънцето.
ще тръгна и ще тегля по една майна на всички, вие нямате значения, нямате души, нищо не ви е останало. затрили сте си главите по асфалтираните пътища. "имаше ли гюро глава или нямаше?"...