обърквам ли те със себе си, разбърквам ли те целия? карам ли костите ти да скърцат, да пукат... от облекчение или от омерзение?
далечните близости, все това ми е в устата. а така искам в устата ми да бъдеш ти. не искам да те изяждам на една хапка, искам да те гледам отдалеч, как пристъпваш към мен - бавно и с лека стъпка, носиш се като миризма на палачинки в неделя сутрин. носиш се като малко корабче, хванато от вълните, люшкаш се насам-натам, а аз седя на брега и заравям ходила в пясъка.
стъмва се вече, залеза иде, чакам ли те още, малка лодчице с платна от цветни шалове?
