зеленооки момичета, дракони и слънца с рошави пипала се разхождат из ума ми и чакат да ги нарисувам. днешното Вчера е набъбнало в клепачите ми и ги изпълва с Умора. тялото търси мека Упора. дланите търсят длани, ходилата студени чаршафи. нощта отлита сякаш не я имало. сутрините миришат на мен. замръзналите улици разговарят. за времето, за хората, за планината... нашепват ми, че всяка от тях може да ме отведе у дома. намерих стих в телефона си. написан от mark , изпратен на някого, твърде отдавна, за да е било истина.

Денят е груб хирург

с ръждясал скалпел,

който ни изрязва

един от друг

за да ни спаси

от сиамското близначество

на нощните ни мечти.

* * *