зъби ме обкръжават,
блеснали в усмивка.
зъби, отминали дни.
бляскави повърхности,
счупени мивки в лицата ви.
разтегнати кръгове,
така и не разбрах
сърцето ти ледена висулка ли е?
пропускаш лъчи през
ситото на съзнанието,
колкото да оцелееш,
но не и да се разтопиш безпаметно.
аз съм вода
течаща
по пролетните склонове
на планината.
вливам се в реките,
тръгвам към световните океани.
еластичното сърце живее хлъзгав живот.
гмурка се в дълбочините си.
достига тъмни и страшни пространства,
в които не е влизал никой.
усмихваш се.
четейки.
