скършен трафик в блога. улицата ме приветства. не мисля за нея.
сгушена в миризмите ти. сгушена със свят на корема, проглеждам през прозорците на света. мисля за майка си, в деня на жената. жената, която ме направи жена. жената, която къртовски ме въздига, всеки път, когато падна. майчин комплекс. неминаващ с години.
първи път сега, спокойствие. няма истерия, няма задух. има нежност, боже, дори след като излезеш се трупа на раменете ми, твоята непоносимо нежна нежност. лесно ли е? да й вярвам. да й се осланям като на невидима стена. знам, че е миг и после наново. но нищо.
пиша и пиша и с едното си ухо се ослушвам дали случайно няма да се прибереш по-рано.
и се чувствам жена, до дъното на краката си, тук, в мъжкото ти легло.
