* * *

всеки ден
копнежи, триеточия, мисли
ръце протегнати
безцелно или зад гърба заключени
надигат се от онези вълни, които нищо не може да усмири
да си завържа ли сама китките
от няколко часа всичко е така несломимо
но единственото, което търся е
допир, усещане, усмивка, сълза,
шепоти, настървености и някой и друг
крясък в три през ноща

ще можеш ли да ме спасиш от себе си?
от лицето в сутрешните ми кошмари
от болката да бъда аз
и да не се спирам никога
в продънени желания...
бездънни ями на сърцето
отворени очи и...
... никаква пощада