ще стоя сама на тротоара
ще ме подухва леко вятъра
ще нося някакъв червен оттенък
на душата
и ще съм толкова красива
навън ще бъде точно двадесет и четири
по Целзий
а ти ще дойдеш в бял памук
или пък лен
ще тръгнем без посока
и без цел
вървим, вървим
а няма път пред нас
и всичко вече ще е вече без значение
без стрес и без сълзи
ще се обичаме в едно безвремие
и аз ще бъда тиха, както никога
а ти ще бъдеш златен, както всякога
