фалшив герой

всичкото е там, в тази песен, в неговия глас, всичко ми казва наведнъж... подсеща и умилява и стъпките ми по пясъка... естествено морето под мен... и това, че сме мислили някога, че няма да свърши празника и най-вече това какъв оставаш ти... както започнало, така и ще свърши или никога няма да свърши... събира цялата меланхолия на света, която те откъсва от всичко живо и реално, една необяснима тъга, ето я сълзата се спуска по наклонения път на бузата ми и твърде късно е за друго... само гласът на тодор колев винаги ще се смее от спомените на детството ми и ще ми напомня, че дори фалшивите герои са там - загнездени в депата дълбоките, на сърцата ни.

статистика

удобното често ме притеснява
защото все по-удобно взе да ми става
в прегръдката, в компанията
или дори, когато не сме заедно
нямам тази нужда, да изсъхва лепилото
по сплетените пръсти
но оставаш там някъде
архивиран файл
независимо дали влизаш в статистиката
на бившите
оставаш или тръгваш
ти вече си влязъл
прекрачиш ли прага веднъж
няма връщане назад
но няма и значение дали
ще присъстваш в бъдещето
или в миналото
сега те има в настоящето
а само то съществува
останалото е илюзия