всичкото е там, в тази песен, в неговия глас, всичко ми казва наведнъж... подсеща и умилява и стъпките ми по пясъка... естествено морето под мен... и това, че сме мислили някога, че няма да свърши празника и най-вече това какъв оставаш ти... както започнало, така и ще свърши или никога няма да свърши... събира цялата меланхолия на света, която те откъсва от всичко живо и реално, една необяснима тъга, ето я сълзата се спуска по наклонения път на бузата ми и твърде късно е за друго... само гласът на тодор колев винаги ще се смее от спомените на детството ми и ще ми напомня, че дори фалшивите герои са там - загнездени в депата дълбоките, на сърцата ни.
Целувам те за това, че си се гмурнала под повърхността на тази песен... и аз така - там, дето поисках бях, но си оставам фалшив герой :)))) ех
ОтговорИзтриваневъпреки че "моята" негова песен започва така
- "кой върви тъй сам по булевардите - аз съм - моето величество клоунът...." дааам :))
Нали си знаеш колко те обичам :)))
и чувам още море под себе си... а клоунът, ах клоунът е любим мой персонаж, винаги тъжен или не, той танцува неуморно!
Изтриванев тези дни, когато е пролет и ме е обзела любов отвсякъде... обичам да обичам и да ми казват, че
/ме/ обичат .)) и всичко знам. донякъде :* целувам те и аз .)