удобното често ме притеснява
защото все по-удобно взе да ми става
в прегръдката, в компанията
или дори, когато не сме заедно
нямам тази нужда, да изсъхва лепилото
по сплетените пръсти
но оставаш там някъде
архивиран файл
независимо дали влизаш в статистиката
на бившите
оставаш или тръгваш
ти вече си влязъл
прекрачиш ли прага веднъж
няма връщане назад
но няма и значение дали
ще присъстваш в бъдещето
или в миналото
сега те има в настоящето
а само то съществува
останалото е илюзия
Няма коментари:
Публикуване на коментар