точка

поставяш точката накрая
омръзна ми да предсказвам ходовете ти
да правиш всичко, което пожелая
на секундата
или с леко забавяне от няколко часа
знам, че ако истински те бях искала
щях да те имам по същия еспресо начин
на дъното на чашата ти
поставям устните си
но не те допивам
от доста време те пазя за после
усещам, предвкусвам
ако не се случи?
няма нищо
не трябва значи
никога не съм те имала и никога няма да те имам
това го знаем
и двамата
но то важи и за мен
не мога докрай да се потопя у теб
да се приютя
така както се приютявам другаде
знам, че чаршафите ти миришат мистично
на басейн, на баня, на топло, на смърт
вкуса ти солен и притиснат в слепоочията ми
не ги забравям
няма как
с какво го направи така
как успя
да ме усмириш
и да ме накараш да те искам вечно