И какво значение имат изобщо хорските приказки... мисли... каква съм в техните глави, като каква ме виждат... отражения на безкрайността, породена от собствените им призми, през които огъват Вселената. А мен ме няма там. Аз съм илюзия, измислица... не ме имало и никога не съм била. Защото това, което е в главите им... няма нищо общо с нито една в мен, с нито една реалност на Аз-а ми... с никое, никое мое минало, бъдеще или настояще лице. Аз съм... една константа... и винаги ще бъда, а всички вие... сте просто отражения в моята глава. И никога не ви е имало.

Да се опитваш да достигаш хората,ежедневно, е като да се стремиш към Слънцето. Със залеза всичко започва от начало. До следващият ден, до следващото утро.