да си татуираш малка коронка принцесешка на пръста
е много хай
почти колкото звездно небе
хубави вечери, сутрини, дни,
подаръци, преровени желания,
липсва ми малко барът
да подпира лактите ми
и да повява ветрец под роклята
докато смуча замислено
сламката
на колата с ром
а минувачите са от красив по-красив,
жените са богини
случайно слезли на земята и облекли рокли
разпадам се между желанието
да сме двамата
и да съм аз
имам и двете
колко приятно,
но все по-рядко, защото
потъваш в същността ми
и седиш като фон в мислите ми
дори когато те няма
колко по-подходящ трябва да бъдеш, за
да бъда доволна, мисля си често
николко, вероятно.
пълни ведрата, отново.
