втори път да се излъжем няма да се случи никога
щастливи сме в собствените си гнезда
разперваме криле по празници,
но досега
дойдоха чакани от векове
дни, миражи, просветления
дебнат пред вратата
кога ли ще я ритнат с крак
и ще влязат
като неуморни хлапета
развяли накапани тениски
и с филии в ръцете
смеят се душно
и сякаш са хитри, сякаш могат,
сякаш имат криле динозавърски
откриват ми се хоризонтите
които мечтая от вечност и половина
имам сърце за двамина
и внимание! смятам да го използвам