I think of you in colors that don`t exist.

12.11.2012 г.

търся представата за себе си, понякога на грешно място, в чуждите очи. търся се, на ръба на мъглите, през девет планини в десета и в мигът между деня и нощта. засилвам се, прескачам пропасти и тичам из пътеки, непроходими, точно като сърцето ми.
помня старите мигове, сякаш е било вчера. помня първите думи, помня и теб сред тълпата. толкова ничий и едновременно мой. музиката, с която дишахме и двамата. и откраднатите мигове веднъж в месеца. всичко е от значение. и казаните и премълчаните думи. и стореното и нестореното помежду ни. и това, че се завъртя краят като дългоопашата комета се изплъзна от погледите ни. ей така си навири опашката срещу изумените ни очи и сега не мога да кажа има ли я, няма ли я. не знам къде започвам и къде свършвам. знам, че започвам у себе си. а знам, че не свършвам в ръцете ти. но някъде между началото и краят, там където са се преплели пъстрите конци, някъде там сме и двамата.


празнината няма с какво да я запълниш. когато тя теб те изпълва. наобратно я завърташ, надолу с главата я оглеждаш, но тя няма крака и глава, няма форма и упътване. седи си там, вътре, надълбоко, точи се и празна е. и теб те прави празен. прави дупки и в очите на околните. всичко ли е само наужким? няма ли истина. в очите на някого. в дъното на гласа му. а всичките сте едни и същи... и да се разделя от вас ще е глупаво, за пореден път.  но смислите остават недомислени на върха на писалката ми - заробени. 
и остава утайката, че никой не те иска, заради самият теб. а заради това, което носиш. в кошницата на идване.
сега не нося нищо. нося себе си само. кошницата е забравена. в миналия век.