ю ар съч а биг шит, крещя и се давя, заливат ме вълни, целия бряг заливат и хиляди хора насядали по кърпи, шезлонги... аз тичам все с деца в ръце и се препъвам, залива ни студена, солена вода и ей сега ще се удавим, а нали знаеш как ме е страх от удавяне, точно пък мен. бързам и знам, че е нищожен фактът от предния сън, че с теб се скарахме и се разделихме, на фона на това, че всички ще се издавим като мравки, сега тук, на този странен плаж в тези солени и студени води. но ми е още по-гадно и най-вече заради това, че теб те няма и няма да те има, а не толкова заради това, че всички ще умрем. събуждам се.
Абонамент за:
Публикации (Atom)