локва

защото никога не носим
подарените бижута -
забравени в кутии, скътани в скринове,
те престояват там с години,
додето не ги намери някой
или не ги стопи пожар

това, което имаш
често е удобно,
но винаги на крачка
от крайно недостатъчно
и винаги си устремен
към нещо ново,
към кладенец, към връх
или към урва -
където да излетиш
или да се заровиш.

... очите ти са малка локвичка,
в която рядко плувам,
но често си представям, че се давя в нея.

напоследък времето е мълчаливо
имам само пишеща машина
и червило
сутрин в тъмното копая,
вечер с мравките дерзая

аз до теб не се допитвам
и лицето ти от молив
с гумата изтривам

времето е мълчаливо
тиха горест,
без печал
сякаш облаци прелитат
нямам данък, влог или бокал

пия с шепи от реките
и се
питам
това любов ли е?