сядам и те създавам от нищото. извираш изпод пръстите ми. впечатляваш с новата си рокля. влюбваш се на първа среща. жениш се за непознат. изпитваш съмнение за красотата си. за ума си. приличаш на мен и на още сто хиляди. ето го него. седнал на масата в кухнята, сипал си е чаша уиски с малко лед, готви и те чака. прилича на него и на още сто хиляди. хартиени лица, добиват тленност, живост, ето ги, страдат или чакат. сериалени души. приличат на нас и на още сто хиляди като нас.
(мама ми казва "да ти сипя ли една чашка вино за вдъхновение? със салатата, която се яде с вино, преди обяд?" а аз още пия кафе.)
потапям се и е хубаво. мишка хартиена, с мастило по лапичките. дишам и отново живея с листовете и чашата си с кафе. топло е вкъщи, мартенският сняг ни затрупва.
