обичам те майко на моята любов

заради онази къдрица
която се вплиташе в ума ми и в ръката ми
дива лоза, поникнала в съседен двор
тихо промъкнала се до прозореца
и оставила сойките да свият гнездо в нея

от теб излязла и развяла се в душата ми

като флаг победен над вражеска редица
като дъно на бутилка, пресушена с приятели
в тъмна лятна нощ
в която само
огънят се огъва над колената
и усмивките блестят
и планината ни шепне
загръща
със зелени и сини шалове
птиците протягат гърла
полевките тихо се мушат в поляните
a кучетата спят край стопаните

и е толкова тихо
като в майчината ти утроба
където някога е спял той
и е сънувал детството
и е усещал ръката ти през тънката преграда
която ви е свързвала и деляла

и е толкова звънко
като онзи негов първи плач
който е извикал сълзите ти
като гласът му
който оглася хладните коридори следобед
когато всичко е потънало у себе си

и онази болчица
която се настани
след като притвори очи
за последно
като в онази бездна от приказките
в която потъват наказаните
завинаги падат
надолу
и все надолу

бездънна
като очите му
сини кладенци
в които рядко плувах
но често си представях как потъвам в тях

като усмивката му
безпричинно наредени перлички
извадени от ръцете на малка японка
гмуркала се за прехраната си

като ръцете му
дейни и смели оръдия
гърмящи в прегръдки и жестове
изказващи това, което устата не може

обичам те майко на моята любов

заради всичката обич и мъка
която не се побира в човешкo сърцe
но твоето побра