била съм хипар, обличала съм се странно, идвала съм ви в повече, имала съм голяма уста и избухващи емоции. а вие какви сте? не знам и аз какви сте. не живеете според ничии закони, дори нямате собствени такива. черното е любимият ви цвят. много сте стилни. усмивката ви значи много, но рядко означава "харесваш ми" , " хубаво ми е" или просто "щастлив съм". до колкото разбирам до тук, често тя значи "не ми се пречкай, защото ще те смачкам". но не ми беше това мисълта.
спрете, спрете с това високомерие. аз се опитвам всеки ден. трудно ми е, дяволски трудно, изисква нечовешки усилия, но макар и за момент е хубаво да не си високомерен, надут сноб, който си въобразява, че е на върха на хранителната верига във цялата вселена. има други, по-висши неща. спрете да мислите, че да знаеш столиците на държавите по света е от изключителна важност. спрете, да се перчите с образованието си. то е плод, на една болна цивилизация, на едни погрешни възгледи и с цялото знание, което ви е дала тази система, не подозирате колко много ви е взела. спрете, да мислите за пари. парите са средство. средство, да живееш, но в никакъв случай, не по-добре или по-зле. парите са способ, начин, но има и други начини. не е истина, че без пари, не може да се живее, че ще се превърнеш в търтей, ако не работиш, че е гнусно да "живееш на гърба на другите". спрете. да вярвате в клишета. спукайте балона, в който живеете и започнете да живеете наистина. знам, че е трудно, но всеки го може, стига да поиска. ако опитате веднъж, само веднъж, ще видите, че дори вкусът на сладоледа е различен след това.
