поетът е поет
и си остава такъв
дори да го затвориш в кибритена кутийка
и да запушиш устата му с тиксо
дори да скриеш небосвода му
и да прережеш пухестите ангелски крила
дори да спреш да го четеш
и да го напуснеш
дори да го ненавиждаш
и да му се усмихваш с презрителност
дори да се мислиш за по-добър от него
за по-талантлив или по-красив
дори да го срещнеш на улицата
и да го заплюеш пред хората
дори да го накараш да изчезне, като забравиш за него
или да изхвърлиш книгата му в локва
поетът си остава поет, мила
защото бурята идва и си отива
а хората си остават все същите
