I think of you in colors that don`t exist.

18.05.2015 г.

 Ф.

обичам те,
дори такъв
това си ти
не се изменяй
с онази твоя лековатост 
на израза и на усмивката. 
с ръцете  -  дейни, устремени
с устата - захаросана ябълка
с душата - трептяща и жива вселена
обичам те, дори, когато 
не знаеш, 
дали ме обичаш
дори, когато искам да си тръгна 
и да срещна друг
обичам те, 
не заради идеята, а защото се случи. 
случихме го
посяхме семена в сърцата си, 
посяхме се един у друг
излизат кълнове - ластари, 
които искат да живеят
със силата на всяко, 
току-що родено, 
със слабостта 
на всяка млада клонка

11.05.2015 г.

усмихваш се, четейки

зъби ме обкръжават, 
блеснали в усмивка. 
зъби, отминали дни. 
бляскави повърхности, 
счупени мивки в лицата ви. 
разтегнати кръгове,
така и не разбрах 
сърцето ти ледена висулка ли е? 
пропускаш лъчи през 
ситото на съзнанието, 
колкото да оцелееш, 
но не и да се разтопиш безпаметно. 

аз съм вода 
течаща 
по пролетните склонове 
на планината. 
вливам се в реките, 
тръгвам към световните океани. 
еластичното сърце живее хлъзгав живот. 
гмурка се в дълбочините си. 
достига тъмни и страшни пространства, 
в които не е влизал никой.

усмихваш се.
четейки.

7.05.2015 г.

да кажеш не понякога е по-трудно, от колкото да кимнеш с глава и да продължиш със съгласията. перфекционисткото ми начало ме кара да разрушавам въздушните кули в сърцето си. път пореден, път тепсия. път се шири и ме обгръща. компромисите не са на точното място, когато няма нищо друго, освен тях. пазенето на счупената ваза, няма смисъл. крилата да си кастря - не е в стила ми. не съм аз, когато марширувам под нечий чужд съпровод. засилвам се за скок и не зная къде ще се приземя и дали ще действа гравитацията и този път. понякога скокът не приключва на земята, а се заклещва някъде между облаците. търсенето и лутането не са еднакви стойности. аз търся и никога не се лутам. залутвала съм се единствено между чуждите артерии в стремеж да намеря капка чувство, породено от усмивката ми. когато не го намирам, винаги си тръгвам. на часа, на секундата.

4.05.2015 г.

тук съм

здравей, любов под лъжичката. пълзяща в корема ми и изкачваща върховете по хранопровода, трахеята, загнездваща се под езика и оставяща вкус на крем-карамел, след като съм целувала устните ти.

искам да летя с теб, да прескачам океаните като локви и да не се уморявам да откривам любими места по тялото ти. думите ти, зъбите ти, бенките ти... всяка малка част и затънтена улица в душата ти - искам да я обходя като откривател на нови вселени. дръж ме за ръката и ме изпускай само, когато ти стане горещо. а когато пак задуха вятър, аз съм тук.

3.05.2015 г.

времето най-сетне е хубаво, а аз съм замряла в собствената си кожа. непоносимо настроение. непоносимо за мен, непоносимо за другите. искам да изляза и искам да остана. искам да те видя и искам да те напусна. искам да се прибера вкъщи и искам да остана тук, в леглото ти, докато те видя на вратата. искам да ти родя деца и да се оженя за теб и искам завинаги да те забравя. искам да те обичам до последно и искам да те смачкам с върха на обувката си. искам да сляза до магазина и да си купя цигари и искам да ги откажа. искам да сготвя нещо, за да има какво да вечеряш и искам да изхвърля хладилника през терасата. искам да спя и искам да съм някъде навън до късно. 
но най-вече искам да потъвам в съня ти, да извирам през устните ти, да се събуждам в косата ти и да се заравям в диханията ти. и искам всяка нощ да ме прегръщаш така, както вчера. 
а после отново искам да си тръгна. и стъпките ми те напускат, заглъхват и забравят пътя към дома ти.