времето най-сетне е хубаво, а аз съм замряла в собствената си кожа. непоносимо настроение. непоносимо за мен, непоносимо за другите. искам да изляза и искам да остана. искам да те видя и искам да те напусна. искам да се прибера вкъщи и искам да остана тук, в леглото ти, докато те видя на вратата. искам да ти родя деца и да се оженя за теб и искам завинаги да те забравя. искам да те обичам до последно и искам да те смачкам с върха на обувката си. искам да сляза до магазина и да си купя цигари и искам да ги откажа. искам да сготвя нещо, за да има какво да вечеряш и искам да изхвърля хладилника през терасата. искам да спя и искам да съм някъде навън до късно. 

но най-вече искам да потъвам в съня ти, да извирам през устните ти, да се събуждам в косата ти и да се заравям в диханията ти. и искам всяка нощ да ме прегръщаш така, както вчера. 

а после отново искам да си тръгна. и стъпките ми те напускат, заглъхват и забравят пътя към дома ти.