Разпечатаното лято. Като чифт още необувани чорапи. Дворовете привечер. Лежа и гледам клоните, изкачвам с поглед етажите на черешата. Шумящо се спуска листо. Хлад. Завивам се и дочаквам светулките. Комарите се разбиват между дланите. Котката пресича поляната, с меки стъпки, ходи като Царя на кварталите. Сгушва се. Стъпвам боса на тревата и размърдвам пръсти. Бръмбар се оплита в косата ми.  Тъмно е, щурците замъркаха и изведнъж пак стана топло. Лятото обвива пръсти около шията ми. Мога с ръка да го докосна. Искам да плувам в поляната, да се слея със зелените й вълни, да се пързалям по топлите камъни и да заглушавам всеки спомен за студ. Искам да се разлея, да потъна, да се забравя. Но трябва да изчакам още ден. И ще празнуваме. Ще целуваме Лятото. С език.