сънувах тягостно и странно, та чак ме заболя
усещам нещо празно, тъмно,
нощем,
което ме събаря с тихи сили
а после сутринта върви
и си отива
отива си събраният кошмар
събиран с месеци, с години,
стаен дълбоко в гърдите,
в тримесечия и фалити
събуждам се и пак съм нова
разядена по малко, но сама
изтупвам колене и без умора
излизам вън и тръгвам към света
света е вън и вътре в мене
света е в малката ми стая
а в кошмара ми стаен е
един по-друг, но също
нереален
