отстояния

колкото срещи - толкова стиха
кратки години, кратки месеци
лицата непроменени,
а мислите вместени

все тихо те исках, така ненатрапчиво. все бяха твои ръцете ми, щом излезеш зад ъгъла. все допирах устни в бузата ти, да ме погъделичка брадата, да усетя мириса на вечност, на гора, на сол и пясък... не навлизах в света ти, на ръка разстояние. а знаеш, че нищо не може да ме вбеси повече от разстоянията. понасям ги и сега. разбрала, че разстояния сам създаваш и сам рушиш. написах ти книга, покрай развятите случайности и покрай вярата, че ти си моята душа-половина. изтече. всичкото. там някъде. между искането да чувам дишането ти нощем и стремежа да оставя свободата ти - свободна.

нужда

аз нямам нужда. нямам нужди. нямам нужда от вас. стиховете ми и без вас текат. ако не сте вие, някой друг все ще намеря, да ме наранява, да обещава, да лъже, да не жали, да бяга, да изопачава, думите, думите, думите и смислите на думите. любов, вяра, приятели. приятели! аз нямам нужда. аз... съм просто брънка. от одеалото. изскубнала се, подивяла. издънка. черпи сили от слънцето и тегли нагоре към върховете, където има сняг и сърцето трепти. аз нямам нужда, не. аз имам нужда само от черешите. да, цъфнаха.  и всичко е гладко. равно. пясъчно. вятърът е далеч и не повдига роклята ми. аз нямам нужда, нямам. аз съм тук, в тишина. и гледам звездата.

красотата остава в затишие. красотата е преходна. душата владее хаоса. душата мистерства и нахълтва в най-тъмните кътчета.  а ти... си просто човек.