* * *

какво като не си красива
нали той те обича
нали си му достатъчна
нали нямаш моят зъл характер
нали за всичко му отстъпваш
нали си го обгрижваш
сутрин обед вечер
какво като не си красива
слаба и висока
нали за него си една
нали на всичко отговаряш с да
нали мълчиш когато той говори
и не е нужно да ти се повтори
донеси ми чаша
лъжица
хляб
подай солта
***
бъди щастлива
и не се оплаквай
нищо, че съм зает със себе си
но не само
също
със колата
със зимните й гуми
с майка и татко
с баба
дядо
с огледалото отдясно,на което му се е напукала боята
и трябва да го пръсна утре вечер
само за осемдесет лева
с отстъпката, разбира се
ти какво си помисли
после ще ти купя рози
но само ако ми припомниш три пъти по телефона
и веднъж на живо
ах, а колко е хубаво да сме семейство
и да ми родиш деца
сега на мига
а не като нея
нали тя не искаше
сигурно защото не обича децата
незнам
а аз й дадох всичко
и сватба и направих
и поканих всичките си приятели
и приятелите на баба ми
а за тези на майка ми
се бяхме разбрали
е, не можеше да заминем на сватбено пътешествие
ама нали ни купиха кола
два дена преди сватбата
добре, че... иначе и нея трябваше да делим

и какво като не си красива
нали си мъжко момиче
и нямаш нейният зъл характер
и нейната неспирна уста
която се затваря само с шамар
единствено
но и това не е сигурно...
съсипа ми живота тя
нервите
и най-вече стомаха
получавах киселини
а ти... ще отидеш ли до аптеката, моля те
за още един талцид

не

Супер ми е болно, супер ми е тъпо, искам да изровя една дупка в земята и да плача, да викам, да крещя, да блъскам и да се противя срещу всичката тази гадост... заради всички вас, болните, плачещите, крещящите, противящите се на Тази реалност...
...
всички

прости
недорасли
болни
бедни недъгави в душата си и в тялото си
хора
на планетата
...

заради цялата нищета и сивота в зимния декемврийски ден
заради ВСИЧКО
което понякога е смешно, да
но на мен в повечето случаи ми е супер тъжно
и не го издържам
и искам да ида някъде, където това го няма
има ли такова място, кажете ми къде е?
аз не я издържам тази реалност
сериозно
наистина
немогаповече...

... а после ще заровя дупката