отчайващо е да тънеш в безнадеждна влюбеност
да посипваш себе си с отражението на един-единствен мъж
да се потапяш във всяка нота от гласа му,
а нощем да се вслушваш в дишането му

отчайващо е. и неземно.
да искаш от едно човешко същество
да бъде дракон,
да сияе, да прелита ниско
да те грабва и да отлита с теб
отвъд сините планини

понякога кръщаваш с неговото име
и злите си настроения и дългите копнежи
наричаш стари песни, аромати,
и отпечатъка на възглавницата сутрин

а после сякаш нищо не остава
изтича
между пръстите
и се стопява

и самотата е така удобна.