двадесет и четири

24 е денонощие
24 са годините ми
24 пъти руших себе си
24 часа имах, за да забравя
24 сълзи в канафката паднаха
24 лъжици имам в шкафа си
24 е число на годината
24 по 5 е мисълта ми в секунда
24 без 10 заспивам уморена
24 градуса е времето навън
24 усмивки ме чакат утре
24 сиви бетонни сгради ще напусна
24 венци с цветя ще свия
24 чифта обувки
24 стиха
24 спирам до тук

Love is...

Любов ли?
къде съм я чувала тази дума
значението й беше...
нещо като изненада, неподвластна на
моите решения и сърцестоене
нещо като инат
нещо като тъпа болка в главата
нещо като категорично оставане
в бар до 5 сутринта
въпреки, че музиката
е кофти
и хора няма никакви
нещо като да се напиеш до безпаметност
а после да повръщаш върху сандалите си
неправилни асоциации?
понякога.

но всъщност знам значението й
от тълковния речник
и от Първо послание на апостол Павел до Коринтяните
... дълго търпи и е милостива, не завижда,
не се превъзнася, не се гордее,не безобразничи,
не търси своето, не се раздразнява,
не мисли зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината...

знам, че съществува в главите ви
както и дядо Коледа, впрочем
носите я, пазите
но всъщност сте сгрешили смисъла й
отдавна сте го преиначили и извратили

Петък

бяла чайка днес в 8:16
прелита над цариградско
рее се над сивите блокове
не ми трябват лястовици
нито щъркели
лято е...

прескачам пролетта
както винаги нямам търпение
да дочакам
случващото се
а просто искам да мога да се спра
и да му се насладя
защото е вълшебно
и светлината навън е вълшебна
в петъчната сутрин
в която отварям очи
и всичко е залято със слънце
а котката мърка до главата ми
и ми казва, че
днес е моят Ален ден
в който ще летя
Денят
който сам по себе си е чудо
и не спира да ме очудва