малки иконки
сиви зелени
светят в деня ми
светят в мъглата
теб те познавам
тебе никога не съм срещала, (но
само онзи път на Иван Асен, докато
си разхождаше кучето)
минават ми мисли, че
искам да изчезна
от този град
от този живот
скоро ще отлетя
като Васко Кръпката
ще сбъдна сънищата си
хващам си парцалите
ще го направя
не се търпи тази повече
като книжен плъх,
като МИШКА
побеляват очите ми
ден след ден
изпадам в транс
и забравям да мечтая, да чувствам
ще се върна при себе си
