за разнообразие

скрий ме на топло
под завивките ти
отрежи ме от света
под топлата ти ръка
завий ме с желанията си
преобразувай ме
накарай ме да вярвам
в нас
в теб
в светлото сега

но не споменавай утре
то е хищно и раздира мозъците ни
на две


сърцето ми е заек
тича и не спира
спри го за момент
в хралупата на тялото ти
между усмивката ти
с разстояние между зъбите
между смеха ти и уверенията
че си само мой
сега и никога
съм твоя

думите ми са повтарящи се мотиви
излизат еднакви и различни
всеки път
независимо за кого са
направи ги твои
открадни стиховете ми за себе си
и изтрий това, което е било

страх ме е, но нека
сме само ние,
а другите да са мъртви
всички онези, чиито ръце
се стремяха към нас,
в миналото,
нека са спомен, разлистен,
останал
на задните страници
нека си ти
този път
за разнообразие
остани