спокойно, забравила съм те напълно
и изцяло съм ти простила прегрешенията
как иначе щях да мога да продължа напред
как щях да успея да обичам него
ако позволявах черната сянка
да се стеле над главата ми
как можех да посея в душата му
усещането за мен и моите ръце
ако помнех кошмарите
ако живеех със спомените
от онези дни
как щях да му се отдавам
истински и постоянно
как щях да го прегръщам нощем
с целия си копнеж и сила
мислиш ли, че семената, които пося твърде отдавна
у мен
са поникнали чак сега
едва ли
изгниха още с дъждовете на минала пролет
а сега ръцете му сеят нови, които покълват на мига
а растенията от тях са все така увивни
бръшляни са ръцете му,
предпазват ме
и се увиват около шията, лицето тялото,
правят косата ми по-гъста,
а усмивките ми все по-разтеглени
няма и помен от твоите бурени
и няма да има
