какво да кажа... мълчанието е залегнало в думите ми още от преди да се родят. непредвидено и очаквано, същевременно. силна съм, когато стоя права и духа вятър насреща ми. не зная от какво са направени атомите ми, но са непогрешими воини, каквото и да съдържат. оцелявам навсякъде и дори, преди да падна вече мисля как се изправям. това ме уморява. понякога. но нищо. и този ден ще мине, след него друг. и ще остане само горчилката в ъгълчетата. на устните. но никой няма да я забелязва.