трета нощ плача като мъченица. сънищата отново ме побъркват. все по-реални, потни, драматични. от къде се появява онова лице? заровено преди месеци. аз му се моля и се терзая и гледам чертите му. устните, веждите, толкова ясни, колкото никога денем не съм се вглеждала. а той е камък непристъпен. скала невзрачна. аз плача, плача и сълзите си не забърсвам. коленича и се моля като просяк. като в тъп стар и пожълтял сериал. така се вживявам в скръбта си, така се впивам увиснала като котка на врата ти.

почти възбужда тази скръб. така настойчива, тягостна и пълна с "любов". от онази невротичната. която мести планини, подхожда безумно властно и има вкус на преспи сняг, толкова е студена. мирише на спрели часовници и душегубно разстояние. обвива шията като змия и иска само теб, само теб. само от твоята топлина живее и само с твоята кръв се храни. 
благодаря на господ, че прибра отдавна това ми лице.