а искам да пиша, така искам
отново
седнала сама на верандата
с ягоди с кисело мляко в чашата,котката в скута ми, а вятърът се промъква в пазвата, повдига тихо нощницата
липсва ми усещането за цялост и ситост
сега съм парчета
едно от тук, друго от там
искам да ме събереш, поне за малко, да не се разпилявам по пътя на времето
да има вдъхновение, да има сбъднати копнежи
мънички, мънички, като мен самата
всички спряха да пишат, липсват ми Люляка и Зеленото момиче, а Марк също го няма тази година, все още
Липсват ми моите стихове
Изплакани и пропиляни от умората на идния ден
Липсват ми тихите възклицания под одеалото и усмивките скрити във възглавницата Липсва ми несъществуващото, което не е било и няма да бъде
Илюзорните мечти, които не спестявах на никого, освен на себе си
