просто и безпричинно

понякога ти пращам стари стихове
отминали, забравени моменти,
чета ги и успявам да доловя
съвсем леко и прозрачно усещането за
изражението ти
на другия край на града
докато се взираш в буквите, точките, запетаите
триеточията
и безкрайните копнежи
изпълзяли
изпод писалката ми

но теб те няма
и никога не те е имало
изпълваш книгите ми недописани
с тавтология
защото всичко е еднакво
и губи смисъла порядъчно

понякога така те липсвам
просто и безпричинно
така, че дори не искам да те виждам
не са ръцете тези, които ми липсват
не е свързано изобщо с теб
просто ми липсват топлите вечери, нощи...
и усещането за първата целувка на терасата
и усещането за вечност, за изгубеност,
за неосъщественост, която погубва усмивките,
така безпардонно.