с малките си нощни страхове борим се. крепим се на морски възли или на развързани миражи. и за любовта улавяме се като за пясъчна фея, дошла изпод земята, за да оправи комплексите ни. лъжем се, мамим се или гледаме реалността през стъкла. зад снимките ни и зад думите ни прелитащи нощем от една клавиатура към друга. фалшивите усмивки и прокапалите малки щастийца. зад които стоят тегоби, неразбраности и водовъртежи. смеем се седнали на топлия пясък, плискаме се в голямото синьо и в чашата си с лед се давим, докато не се уверим колко сме щастливи. а щастието е сияйно само в половинчати мигове и се стича над устите ни като лъжица с мед, която е бавна и скоро свършва. горчиво се редува със сладко. но всичко е илюзия - безпаметна и нетрайна като цялото, което ни заобикаля. в любовта се крият отговорите. но не в онази захаросана нейна същност, а в тази любов, в която са скрити фанфари, но и демони. онази любов, която вижда и в най-тъмния ъгъл на сърцето ми. онази любов, която не чака нищо, нищо не желае, а само прегръща, прегръща, прегръща и обича до дъното на обичта.
обгръщам те със сълзите си и със смеха си и се моля да не бъдем глупави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар