месеците се търкалят като неумолими тежести спуснати по наклон и оставят бръчки под очите ни и смисли в главите ни. важните хора белязват спомените, неважните потъват в забвение. силата на думите ни се измерва в градуси на неустоими чувства, сърца и стремежи. търся хладината нощем и топлината след нея. повей на навъсен град. мисъл за свое тяло, до което да се притиснеш. празнотата на духа орязва радостта. засилва влечението по безпаметните мигове. светът е тясна дупка, в която място не остана. но понякога е урва, в която можеш да паднеш или да полетиш. хорските съзерцания на собствените успехи, надмощията на празните им егоистични глави и самовлюбеността, са се ширнали около мен. в тихата ми унес, в кроткото ми желание и копнеж да обичам вятъра, да съм здрава, да успея да опитомя дарбите си, с които ще мога да живея тук, по правилата на тази планета. успех. на неземните ми страсти. на извънземните ми стремежи. на душата, която не познава тленност и се храни с памук от мисли и емоции. успех и на земното ми тяло, което все още има нужда от сън, храна и вода. баня, ласка, дреха, клавиатура, посредством, която успява да изкара мислите си наяве. светът е безкрайна тегоба. в която се помещават безкрайни тесни души, които успяваха да ме мачкат с подметките на грозните си обувки. със залепналите си самовлюбености, с безсмъртния си егоизъм. извращения с думата любов. извращения в стихове. предателства, наречени с най-свещени думи. "обичам те" има вкус на телесен отпадък. здравей, семпъл живот. здравейте, рамки и груби хора, които ме оценявате. здравейте стиснати устни зад гърба ми и ръце борещи се за слава. но здравейте и вие - белите, бедните, храбрите и самотните. ненахранени и недоспали. скъпи мои, вие, които не се тъпчете с болка и зрелище. вие, които не сте от този век и от този свят. здравейте. вас искам и вас ще помня, някой ден, в мига преди да притворя очи за последно.